жандарин
(остар.) стражар, заптие; мн.ч. жандари.
„Андон хвърля пушката си да убий жандарина, конят на жандарина мръдва и куршумът ударя в надигнатата глава на коня.”
(Ефрем Каранов, „Румена войвода”)
29
7
(остар.) стражар, заптие; мн.ч. жандари.
„Андон хвърля пушката си да убий жандарина, конят на жандарина мръдва и куршумът ударя в надигнатата глава на коня.”
(Ефрем Каранов, „Румена войвода”)