дъждовен снърс
От небето през слънчевите сълзи през облаче ле бяло, къде тъндеръс царува и сушата робува и лили иванова любува и ЖивковиЯт гладува обратно към там къде Нип не огрява и дух не сломява и душа не повява и сплотява и калява и запява. Дълбините мътни що човек не смее прекрачи, на съзнанието тъмно грачи, той у Руси не е сам обачи и поета жален силно тачи. Къде лайната вековни се изписват в очите виновни, минават през либетата църковни и техните дианфрагми свободни.
За че дух се не поваля щом аз цигара паля и котенцето галя и времето плановете проваля. Над това небе се висне мрак и дъждат ще завали пак, и бог Ра ще се завърне, иначе как, и ще разкости вечер твоя враг. Ще приветстваш ти на битката снощи твоите любими живкови Гости, но те не са прости и имат меки кости.
“ей брат дъждовния сникърс пак ни удари, в преврат!”
“ееееее ми бате аз снощи направих на Либето един дъждовен сникърс”
“мале, рила и горила живкови снощи ебаси дъждовния сникърс ми удриха”