Идиом от серията „Гравитиращи около Гъза, “ която е особено популярна сред пазарджиклиите. Конкретният израз е използван по повод на всякакви неуместни младежки пориви от страна на индивиди в по-зряла или съвсем презряла възраст.
Баба ми, от Пазарджик, преместила се в София малко преди да се родя, бе станала търсена дамска шивачка. Сред клиентките й имаше доста писателки и поетеси с клиентелистко битие, организирано около копанята на Т. Живков. През 1970-те, тези другарки, освен на клиентелизма, бяха също предтечи на развихрилия се впоследствие консумеризъм. Очите им бяха все в геферейското модно списание Burda Moden, което включваше приложени шаблони за кройки на рокли, блузи, джемпери и др. Баба ми споделя с майка ми:
– – Тая Любов Френска-Дренска! Мъжът й донесъл коприна от япония. И тя сега иска рокля като тази на тънкото германче от корицата на Бурдата. Талията й вече отива към 90 сантиметра и догодина ще иска да отпускам роклята за 50 стотинки.
Майка ми (сдържано):
– – Ами нали им дадоха апартамента в Изгрев за стотинки. И тя сега взема и пенсия, и хонорари, и се чуди къде какво да си забучи.
Баба ми (съвсем откровено):
– – На дърт гъз, зелен бъз!