жандармерия
(фр. gendarmerie) Полицейска войска за преследване на размирници, бунтовници, смущаващи вътрешния ред в държавата. В България е създадена от правителството на Добри Божилов със закон от 26 януари 1944г.. В мотивите към законопроекта за държавната жандармерия, подготвени от министъра на вътрешните работи и народното здраве Дочо Христов, се подчертава, че жандармерията се създава като нарочна военнополицейска служба, отделена от общата държавна полиция, подчинена пак на министъра на вътрешните работи и народното здраве и предназначена за борба срещу нелегалните групи и др. В състава й влизат пехота, конница, моторизирани части, щаб и служби (интендантство, санитарна служба и др.). Основно структурно поделение е жандармерийската дружина. Начело на жандармерията стои командир, който е висш офицер от войската и се назначава и сменя с постановление на министерски съвет по доклад на министъра на вътрешните работи в съгласие с министъра на войната. Подчинен е пряко на министъра на вътрешните работи и народното здраве. Поделенията на жандармерията участвуват непосредствено и най-активно в разправата с вътрешните антидържавни действия чрез наказателни акции, блокади, арести. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на министерски съвет от 7 септември 1944г.