BGЖАРГОН^.com

Народен дървен музикален инструмент от типа на аерофоните, полузатворени тръби (дудук с две цеви: едната за изпълнение на мелодията, другата за поддържащ музикален фон). Двоянката има правоъгълна форма и се изработва най-често от един къс дърво (клен, явор, зарзала, слива) с дължина 30-40 см. В двете успоредни тръби откъм мястото на вдухване са поставени дървени цилиндрични втулки, наричани „задънки” и „тапи”. Те са изрязани по дължина така, че между тях и стените на цевите се образува тесен процеп за надуване, който достига до малък резонаторен отвор - „език“. Някои майстори поставят двата резонаторни отвора откъм пръстовите дупки, а други - от обратната страна. Начинът на звукоизвличане при двоянката е еднакъв с този на дудука. На лицевата страна във втората половина на дясната цев (мелодийна тръба) са разположени шестте пръстови отвора, а на лявата (бурдонна тръба) - само един страничен отвор (срещуположно на последния пръстов отвор), от който излиза въздушната струя. При затваряне отворите на дясната цев се получава тон, с голяма секунда по-нисък от този на лявата цев. Двоянката е октавиращ инструмент с обем, надхвърлящ две октави и пълен хроматичен звукоред. Популярна е главно в двугласните песенни области - Югозападна България, средната част на Западна България. Може да бъде направена като едно монолитно тяло или от два слепени дудука. В Пиринския край се изработват двоянки с две отделни успоредни цеви от тръстика, а във Велинград с две отделни дървени цеви, вързани с дървена скоба. Тези инструменти могат да се приемат като етапи в развитието на двоянката и като доказателство за нейния стар произход.