BGЖАРГОН^.com

Данък, събиран според Закон за местните данъци и такси (Обн., Изв., бр. 104 от 28.12.1951) в периода до 1981г. само от българските граждани - мъже, навършили 20 г., но не по-възрастни от 50 г., които по здравословни или др. причини не са отслужили задължителната военна служба. Освобождават се лицата, станали негодни за военна служба по време на изпълнение на военен дълг, а също и лицата, които поради физически или умствени недостатъци не са в състояние да отбият военната си служба и не са трудоспособни. Състои се от 2 части - основен и допълнителен данък. Размерът на осн. данък е определен в абсолютна сума - 6 лв. годишно. Допълнителният данък е пропорционален (пряк) и е установен в размер на 1% от общата сума на всички лични доходи, облагани с данък върху общия доход. Военният данък се плаща в продължение на 6 последователни години. Определя се на 2 пъти по за 3 г., но се събира всяка година. Дължимият данък може да се плаща на 4 равни части в приход на бюджетите на съответните градски и селски нар. съвети. За емигрантите данъкът се събира наведнъж от техните родители. Постъпленията в бюджета от облагането с военен данък са незначителни. Военният данък се събира като пряк данък и след Освобождението от мъжете които по здравословни или др. причини не са отслужили задължителната военна служба. От 1904г. във връзка с развитието на българската армия от 6 на 9 дивизии са записани и обложените с военен данък като запас, който подлежи на мобилизиране във военно време. Така обложените с военен данък са мобилизирани през 1912-13г. и участват във войните. Военният данък или откуп се събира и преди Освобождението от немюсюлманското население на възраст от 16 до 60 години, което не служело в армията. Данъкът се е нарича „беделии аскери”, въведен 1856г., възлиза средно на двадесеттина гроша/год. и заменя данъка джизие (от XIVв. до 1856г.).