воевода
(старобългарски - „военачалник”) Титла на военен предводител по време на Втората българска държава. Среща се в средновековните български писмени паметници - законодателни, житийни, литературни и други. Носена е от висши военачалници, които командват големи военни поделения, а понякога по време на война - и войската. Познати са имената на множество воеводи - Асен, Балдьо, Витомир и др. По-висока степен в държавната йерархия заема великият воевода. От българския език названието получава широко разпространение и в други балкански и славянски страни. След завладяването на България от османските турци титлата е заимствувана от тях и включена в администрацията им. Известни са воеводи на хасове, на градове и т. н., които са мохамедани. По време на османското иго войводи са наричани предводителите на хайдушките дружини, а през XIX век - и на въстаническите чети.