цоцмор
„Цоцмор“ е от ония редки и сочни думи, дето веднъж да ги чуеш – никога не ги забравяш. Комбинация от звук, подигравка и образ, която лепва като никнейм в селска кръчма
1. Обида с хумористичен оттенък – използва се, за да наречеш някого мърляч, смотльо или човек, който само се възползва (цока), ама не дава нищо в замяна; често човек без собствена воля, некадърник или мухльо.
2. Комбинация от две думи: „цоца“ – суче, смуче, използва (особено в смисъл на цока ресурси, пари, търпи) и „мор“ – звучно завършване, добавящо унижение, както в „мухльо“, „тъпанар“, „клептоман“.
„Цоцмор“ не е просто дума – то е диагноза.
1. Глей го тоя цоцмор, трети ден не излиза от кенефа и само хлипа!
---
2. Ела бе, цоцмор такъв! Само като дойде време за работа – те нема!
---
Ти си цоцмор, брат! И мама те храни, и гаджето ти праща пари!
---
Абе шефО пак взе оня цоцмор на обекта, че ‘много слушал’.
---
Може да е на шега – между авери: „Айде бе, цоцмор, пускай тия бири!"
Може да е обидно – „С тебе работа не става, цоцмор нещастен!"