та дрънка

Изключителен, във висша степен (казвано много често с ирония). Вероятно най-първо се е използвало в израза „кух, та дрънка” - от сравнението на главата на въпросния човек с кратуна (кратуната, като я разклатиш, дрънка - заради намиращото се вътре в нея семе). От тук директно е преминало в „тъп, та дрънка”, а след това - в най-различни изрази, и положителни, и отрицателни...

Малеее, тоя колко е тъп! ... Тъп, та дрънка!

(иронично) Да бе, да! Много е умен! Умен, та дрънка!

...

– Ама Джиката е пич бе! - ти съмнявал ли си се?!

– Как бе?! Пич, та дрънка!

Кро-ш_ш от София
01 May 2015 в 23:32:54 ч.
43 8

та дрънка

Използва се към наименование на предмет, за да представи положителните му качества.

Мъж та дрънка.

ебача от с.Куртово Конаре
04 Sep 2014 в 18:22:38 ч.
32 9
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност