разбълниквам

1. разклащам (течност в съд); от разг. глагол „бълникам”

2. (прен.) разбърквам, разстройвам; вероятно от неправилна асоциация с „разбъзиквам”

1. Еми разбълникай го малко и ще видиш, че е наполовина празно…

2. Не ги слушайте – разбълникали са им се мозъците на тия.

Дедо Вуче от село Големо Буче от С
29 Dec 2016 в 14:54:44 ч.
1 0
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност