път (един път, някой път, никой път)
Варианти на наречията в разговорната реч:
1. един път – веднъж;
2. а. някой път – някога;
2. б. по някой път – понякога;
3. никой път – никога;
1. – Ейиии, глей! Можем да скочим от тая скала в реката.
– Ааа, не! Оттам вече не скачам.
– Що?
– Щото един път скочих, паднах на едни камъни и си изкълчих крака.
2. а. – Утре ще идваш ли на кръчмата?
– Няма да мога, нощна смяна съм. Ама някой път като съм свободен, ш'ти звънна.
2. б. – Т'ва е луда работа! А ти, отгоре на всичкото, ѝ даваш и пари за цигари?
– Аз не ѝ ги давам за цигари, ама тя си купува.
– Много ли пуши?
– Не, обикновено по 4-5 цигари, ама по някой път се случва и цяла кутия да изпуши.
3. – Ей, човеко, разбери, не ми е до теб! Ще говорим друг път, сега не мога.
– Аха! Друг път. Разбрах. Щото знаеш, че става въпрос за парите за ремонта ли, а?
– Не бе, просто…
– Просто, сложно, внимавай! От месеци се криеш тука кат' мишка, бягаш ми по тъчлинията, все аз те търся! Никой път не съм те видял ти да се поинтересуваш от тая къща!