кутригури
Племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон. Отдавна обитават района на юг от река Дунав и на запад от Черно море. Генетически и фенотипно близки до други народи от източното Средиземноморие, Балканите и Близкия изток. Смели и войнствени, кутригурите имат сериозен проблем в мирно време. Природната им злоба и агресия няма накъде да бъде насочена, затова започват война всеки срещу всеки. В последните 30 години кутригурите живеят в условия на ултралиберализъм и индивидуализъм. Достойните и героични някога кутригури проявяват при новите условия следните качества:
Наглост
Безпричинна агресия
Първосигналност
Злоба
Завист
Подлост
Леност
Безотговорност
Немарливост
Свръхматериалност
Алчност
Войната всеки срещу всеки от последните 30 години се оказа най-кървавата в кутригурската история. През този период кутригурите губят 30% от населението си.
Крещенето е основна традиционна форма на комуникация сред кутригурите. Нивото на агресия, чобания, наглост, претенции, недоволство и окосмяване при кутригурските жени от новото време е завидна. Битовите кражби са стара кутригурска традиция, вероятно датираща от времето, когато племената са се изхранвали с кражби от Византия.
Вероятно най-големите жертви на тоталната война по кутригурските земи са малцината потомци на бледоликите славяни. Природно по-тихи и нематериални (с определени изключения все пак), славяните не се вдъхновяват от идеята да се държат като диви животни и или емигрират, или се адаптират като зрители на зоопарка от първа линия. Има разбира се и кутригизирани славяни, особено жени. Процесът на подивяване е успешно стимулиран от аудиовизуалната обработка, на която са подложени всички племена и народи, намиращи се под ултралибералния ботуш.
Кутригурите от шестия етаж пак си крещят.