карастанчовите
[карàстàнчовите] ‒ лудите; хващат ме карастанчовите ‒ хващат ме лудите, хваща ме щръклицата, разхлопва ми се дъската, полудявам, изкрейзвам, пощтръклявам;
Остарял народен израз, употребяващ се все по-рядко, но в някои ситуации звучи добре.
[Между приятелки]
‒ И като ми се е заобаждала, 2 седмици не ме остави на мира.
‒ Е, какво иска толкова?
‒ Оф, някаква бяла карта, някакви кредити, такива неща. Аз ѝ викам: „Не ме интересува“, тя пак: „Ама вие не знаете… Ама това е много изгодно…“ Половин час не можах да се отърва от нея!
‒ Оле, ужас!
‒ Накрая вече направо ме хванаха карастанчовите и ѝ викам: „Вижте к'во, не ща нито бяла, нито синя, нито зелена, нито пембяна, нито лайняна карта!“ И тряснах телефона.
10
0