житни мухи
Мухи от сем. житни мухи, сем. Opomyzidae, сем. галици и сем. Anthomyiidae. Разпространени са в Европа, Северна Африка, Северна Америка и другаде. В България от сем. житни мухи (Chloropidae) се срещат: шведска муха (Oscino soma frit) с дължина на тялото 1,8-2,5мм, черна, с метален блясък; житна стъблена муха (Chlorops taeniopus) с дължина 3-5мм, светложълта, с 3 тъмни надлъжни ивици върху гърдите; житна класова муха (Meromyza nigriventris) с дължина 3-4мм, зеленикаво-жълта, с удължена форма; ечемичена муха (Lasiosina cinctipes) с дължина до 3мм, охреножълта, със слаб блясък. От сем. Opomyzidae вредител е житната тревна муха (Opomyza florum) с дължина 3,5-4мм, с тънко, удължено тялото и ръждивожълт цвят. От сем. галици (Itonididae) по-опасни са: червено житнo комарче (Haplodiplosis equestris), с ясно изразен полов диморфизъм: женските мухи са с дължина 4-5мм, интензивно вишневочервено оцветени, а мъжките са с дължина 3-4мм; пшенична галица (Contarinia tritici) с дължина 2-3мм, черно оцветена; оранжево житно комарче (Stenodiplosis mosellana), с дължина 2-5мм, оранжево оцветено; хесенска муха (Mayetiola destructor) с дължина 2,5-3,5мм, с ръждивосив цвят. От сем. Anthomyiidae вредители са: черна пролетна пшенична муха (Phorbia penicillifera) с дължина на тялото 4-5мм, и черна пшенична муха (Phorbia securis) с дължина на тялото 4-5мм. Ларвите на житните мухи вредят върху повече от 20 вида зърнени житни култури и над 46 вида диви житни растения и повреждат вегетативните и генеративните им органи. Борбата се води чрез агротехнически метод и пръскане на посевите с органофосфорни инсектициди.