еченца
(диалектно) яйчица.
Форма за мн.ч., произлязла от разговорната „яйценца” или „яйченца”. Известна от онзи култов виц за Иванчо.
В училище. Учителката изпитва Иванчо.
– Иванчо, какво ни дава кокошката?
– Еченца.
– Браво! А какво още?
– Още еченца.
– Добре... Ами ти на какво спиш?
– На земята.
– А под главата какво слагаш?
– Шъпите.
– Хм... Да опитаме по друг начин - татко ти на какво ляга?
– На мама.
– А когато мама я няма?
– На комшийката.
– Ами ако и комшийката я няма?
– Тогава и татко го нема.
– Еех! Добре. Да те питам за дядо ти тогава - а той на какво спи?
– На кревато.
– А под главата си какво слага?
– Узглявница.
– Такааа... А като ударим възглавницата, какво излиза?
– Прах!
– Ами ако я ударим по-силно?
– Блъи!
– Ами ако вземеш нож и разпориш възглавницата, какво ще получиш?
– Як мариз от дедо!
– Добре де, но маризът ще е по-късно, от дядо ти. А от самата възглавница?
– Перушина.
– Е-е-е, най-накрая! И така, какво ни дава кокошката?
– Е, как кво?!? Еченца..