етнография
(гр. éthnos „племе”, „народ” и gráphō „пиша”) Наука за произхода, бита и културата на даден народ или на група народи. По същество етнографията е историческа наука, тъй като битът и културата са исторически явления, които се създават, развиват и изменят в зависимост от развоя на обществото. Етнографията обхваща: материалната и техническата култура (оръдия и начини на работа за изкарване на прехраната, приготвяне на храната и облеклото, обработване на разни суровини, построяване на жилища и др.); духовната култура (познания за света, метеорология и природа, медицина и хигиена, вярвания, демонология, митология, религия и др.); обществената култура (обществени звена, правни норми, съсловна и класова диференциация, нрави и обичаи); народното изкуство (словесно, музикално, танцово, приложно). Методи на етнографията са теренните проучвания и анкетиране, описване, звукозапис, фотозаснимане, кинозаснимане, картографиране и създаването на музейни сбирки. Използват се методите и знанията на сродни науки - археология, езикознание, социология, политикономия, антропология, история на изкуството и др. Като самостоятелна наука етнографията се оформя в края на ХVIII в. с творчеството на немските романтици Й. Хердер и братя Грим; а в България в началото на XIX в. с труда на украинския историк-славяновед Ю. И. Венелин „Древние и нынешние болгаре...” (3 т., 1829-41г.). Условия за системна научна работа в областта на етнографията в България се създават след Освобождението 1878г., защото едва тогава може да се направи оценка за автентичността на събирания етнографски материал (например: да се отрече фолклорната стойност на „Веда Словенахъ” от Стефан Веркович и да се обясни историческия и политическия ѝ смисъл).
Започва да се издава по инициатива и под редакцията на Ив. Д. Шишманов т. нар. „Министерски сборник” или „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” (от 1889 – 1911г.; от 1913 – 1942г. и от 1949г. - продължава под заглавие „Сборник за народни умотворения и народопис”). В сборника се обнародват обширни етнографски студии за всички краища, населени с българи (Тракия, Македония, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия, Банат и другаде). През 1925г. се основава Етнографско дружество. Излизат списанията: „Периодическо списание на Българското книжовно дружество” (Браила, 1870-76г.; София, 1882-1910г.; през 1911-43, 1945, 1950, 1953 и от 1957г. - продължава под заглавие „Списание на Българската академия на науките”); „Наука” (1881-84г.), „Български преглед” (1893-1900г.) и „Българска сбирка” (1894-1915г.). Предимно етнографски характер имат „Родопски старини”, съставил и наредил Ст. Н. Шишков (4 кн., 1887-92г.); „Жива старина”, списвано и издавано от Д. Маринов (7 кн., 1891-1914г.); сп. „Родопски напредък” (1903-12г.). Забележителни са „Сборник от народни умотворения, обичаи и др.”, наредил Ат. Т. Илиев (1889г.) и „Сборник от български народни умотворения” - главно от Македония, събрал и издал К. А. Шапкарев (3 части, 1891-94), и др. От 1893г. етнография се изучава във Висшето училище в София (днес Софийски университет). От 1906г. в София съществува Национален етнографски музей и отпечатва: „Известия на Етнографския музей в София” (само 1 т., 1907г.); „Известия на Народния етнографически музей” (1921-43г.); „Известия на Етнографския институт с музей” (1953-75г.). През 1917г. се открива Етнографски музей в Пловдив
Значително място в етнографската наука заема М. Дринов, който в историческите си трудове разглежда и етногенетични проблеми - за заселването на славяните на Балк. п-в и за етническата същина на прабългарите. Негова е и идеята да се създаде Исторически музей, който включва и етнографски материали. Един от създателите на българската историография и етнография е Константин Иречек. Учени етнографи са Ив. Шишманов, основател на етнографския музей в София, Д. Матов, В. Кънчов, Г. Милетич, Й. Иванов, Ст. Младенов, М. Драгоманов, А. Иширков, Ст. Бобчев, Ст. Романски, Ив. Гешов и др. Периодът между I и II световна война се отличава със засилен интерес към веществената народна култура (Ст. Л. Костов, Хр. Вакарелски) и народното изкуство (Ст. Л. Костов, Е. Петева и др.).
През 1949г. се създава Етнографски институт с музей при БАН. От 1969г. етнография се изучава и във Великотърновския университет. Откриват се Етнографски музей в Елхово (1958г.), етнографски отдели към окръжните исторически музеи; създават се първият архитектурно-етнографски действащ парк-музей „Етър” край Габрово, специализирани музеи: в Троян - Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства, в Тутракан - Музей на риболовството, в Мадан - Музей на минното дело, и др.