еспарзета
(фр. esparcette) (Onobrychis) Род едногодишни и многогодишни тревисти растения (някои видове храстовидни) от сем. бобови. Около 140 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Западна Азия. В България растат 9 вида. Като културни растения (самостоятелно или в тревни смески) от началото на XX в. се засяват обикновената еспарзета (О. viciaefolia) с еднооткосна и двуоткосна форма, пясъчната еспарзета (О. arenaria) и предноазиатската (закавказката) еспарзета (O. antasiaca). Има много добри фуражни качества. Отглежда се в някои райони на Западна България, в Плевенска, Шуменска, Разградска и др. области, предимно на бедни, варовити почви. Зелената маса, сеното и сеното брашно от еспарзетата, са богати с протеин (17-20% от сухото вещество), с минерални вещества и витамини (главно каротин). Еспарзетата е много добро медоносно растение. Обогатява почвата с азот и подобрява структурата й. Използува се и за укрепване на застрашени от ерозия терени. Заема 5526 ха (1978г.). Дава 400-600 кг/дка сено.