ерес
(гр. háiresis „избор”) 1. църк. Секта, разкол, вероотстъпничество; Отклонение от догмите на официалната християнска черква, провъзгласени на Първия вселенски събор в Никея през 325г.. Едни от ересите - арианство, монофизитизъм и др., имат предимно богословски характер и отразяват противоречия сред представителите на черквата при тълкувания на различни въпроси на християнската догма, а други - манихейство, павликянство, богомилство и катаризъм, имат по-радикален характер; в тях се отразява социалното и политическото недоволството при феодализма. В основата на тези ереси стои обикновено дуалистичният светоглед, т. е. убеждението, че във вселената се борят 2 начала - добро и зло, и че видимият свят е творба и проява на злото.
17
10