епидот

геол. Вид минерал от силикатите, който има различни цветове и стъклен блясък, с химичен състав Са2АL2Fe[Si3O12](OH), като отношението между желязото и алуминия е различно. В малки количества може да съдържа манган, хром, стронций, магнезий и др. В България се среща в контакт-метасоматични находища (заедно с гранат, диопсид и др.) в Рила, Пирин, Родопите; в хидротермални жили и миндали (с карбонати и зеолити) в среднобазисните вулканични скали от Средногорието и Източните Родопи. Образува жълтозелени до зелени и почти черни удължени моноклинни кристали и радиалнолъчести агрегати. Гигантски епидотови кристали, дълги до 80 см, са намерени в кварцови жили при с. Камилски дол, Кърджалийска област. В пегматитови жили при с. Нова махала, Пазарджишка област, са установени прозрачни епидотови кристали с качества на полускъпоценни камъни.

Admin от София
09 Mar 2011 в 10:22:58 ч.
8 4
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност