дюкмеджийство
(тур. dökmek „лея“, „изливам“) Старинен занаят за изливане от мед, олово, калай и цинк на различни домашни съдове, печати, дръжки за врати, блюда за везни, части за юзди, стремена, свещници, кадилници, кръстове, накити, звънци и камбани. Развива се през Възраждането (XVIII в. – 1878г.). Голям леярски център преди Освобождението 1878г. е Карлово, където е имало около 40 леярски работилници, в които са изработвани много пиринчени накити – гривни, обеци, пръстени, дивити и домашни свещници. По-важни леярски центрове преди и след Освобождението са Търново, Пловдив, Габрово, Шумен, Банско, Самоков, Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и др. Разновидност на дюкмеджийството е пръстенджийсτвοτο – леене на калаени украшения за жени (главно пръстени, обеци, брошки, тепелици, гривни от халкички) и на играчки за деца (свирки и др.). Важни центрове на пръстенджийството през II-та половина на XIX в. са Банско и Разлог. Предполага се, че занаятът е пренесен от банските търговци, които търгували със Запада, главно с Виена. Занаятът се развива и след Освобождението.