джизие, харач
(тур. ciziye) Поголовен данък, плащан всяка година от мъжкото немюсюлманско население в Османската империя. Събиран от държавни чиновници-джизиедари, за държавната съкровищница и рядко в полза на феодални владетели. От XIV в. до 1691г. е налаган на всяко домакинство; след това — на глава според имущественото състояние (населението се дели на 3 категории). От джизието са освобождавани не само жени и деца, но и недъгави, участници във военнопомощните корпуси, охраната на провинциите (войпуци, мартолоси, власи), немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за еничари, и др. Намалено джизие плащат някои гранични райони, а по време на война и раите от земи, близки до бойните действия. От края на XVII и през ХVIII в. облагането с джизие и събирането му става с големи произволи. През танзимата е заменен с военен откуп — бедели-и-аскери.