джамии

(тур. cami от араб. ğâmic) Мохамедански храмове. През епохата на османското владичество 1396-1878 г. по българските земи се строят много джамии, често върху основи на разрушени черкви. Архитектурата им се характеризира с опростена композиция, хармонични пропорции и рационален обем. Джамиите в България са централнокуполни, по-рядко корабни многокуполни, обикновено с компактна кубическа форма и аркада на лицевата страна. Куполите стъпват върху квадратен, осмоъгълен или цилиндричен тамбур и са покрити с оловни листове. По-малките джамии са с равен таван, без междинни подпори. Във всяка джамии, на югоизточната стена (към свещения град Мека), има украсена ниша — михраб, а от дясната страна на нишата — катедра за четеца на корана или за проповедника, наречена мимбар. Сградите са симетрични, като оста им се определя от михраба и срещуположния му главен вход. От югозападната страна се издига минаре с балкон, откъдето вярващите се призовават за молитва. Някои джамии имат открит двор — сахан, ограден с островърхи арки. Стенописната украса във вътрешността е от геометрични и растителни орнаменти и текстове от Корана. Много джамии в България са построени от прочутия турски арх. Синан, представител на класическия стил, и неговите ученици; по-късно в строежите участвуват и български майстори — Байракли джамия в Самоков (средата на XIX в.). В Б-я са запазени около 1300 джамии, някои са обявени за паметници на културата: Имарет джамия (1445г.) и Джумая джамия (XVI в.) в Пловдив, Бююк джамия (края на XV в.) и Баня баши джамия (1576г.) в София, Ибрахим паша джамия в Разград (1614г.), Томбул джамия в Шумен (1744г.), Джамия на Пазвантоглу във Видин (края на XVIII в.) и др.

Admin от София
07 May 2011 в 23:30:25 ч.
3 1
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност