гърчеене
Увлечение по гръцкия език и подражание на гръцката мода и бит, проявило се главно през XVIII и в началото на XIX в, в част от зараждащата се и неукрепнала още българска буржоазия. Благоприятни условия за разпространяване на гръцкото влияние в българските земи са традиционното общуване между българи и гърци още от ранното средновековие; зависимостта на българските земи от Цариградската патриаршия, чиито духовници (повечето гърци) разпространяват гръцкия език; първенството на гръцката буржоазия в стопанския, политическия и културния живот на източноправославната общност в Османската империя. Гръкоманството, гърчеенето е разпространено най-много в Южна Тракия и Македония, в черноморските селища, в Пловдив, Асеновград, отчасти в Търново, Охрид и другаде, където живеят гръцки или гърцизирани етнически групи. Стопански по-активни и покровителствани от местните архиереи, те се превръщат в привилегирована прослойка, в чиито ръце е православната община, черквата, училището. В стремежа си да се утвърдят в обществения живот част от заможните българи, водени от стопански интереси, подражават на гръцките първенци. Започнало като външно подражателство, гръкоманството, гърчеенето довежда често до деформиране на българското национално съзнание. Против него се борят Паисий Хилендарски и последователите му. С укрепването на българската нация (от средата на XIX в.) гръкоманството, гърчеенето постепенно се изживява. Запазва известно влияние само в Южна Македония