годеж
уговаряне за брак, скрепено с обичаи и обреди. Традиционният годеж има две фази. На първата, наричана малък годеж, се постига най-общо съгласие за брак, което обикновено не се разгласява (присъствуват най-близките роднини на момъка и момата). Втората фаза - големия годеж, включва окончателното уговаряне за брак, за чието обявяване се канят по-широк кръг роднини и близки, наричани годежари. Активната страна в уреждането на годежа обикновено е семейството на момъка. Предложение за годеж и брак може да се прави на всяка мома, достигнала брачна възраст - показател (главно в Източна България) е участието на момата в обичая лазаруване, рядко - поставяне на прът върху комина на къщата. Връзката между семействата на младите се установява от трети лица, родственици на момъка, наричани сватовници (женихли, огледници, стройници, одумници и др.), които няколко пъти (обикновено до 3 пъти) отиват в дома на момата, докато получат съгласието на нейните родители за годежа. При първото посещение една жена от сватовниците веднага разравя огъня в огнището. Това (главно в Източна България) е знак за целта на посещението и ритуал за постигане на успех. Казва се и заклинание: „Както гори този огън, тъй да гори момата за момъка.“ Сватовниците правят предложение по установен от традицията начин - търсят „гълъбица за своя сокол“, „загубена юница“, „дреха“ и др. Домакините отговарят също иносказателно. Най-често повод за косвен отказ е незрялата възраст на момата - „Момата ни е още малка, няма да я женим тази година“. В някои области отношението към сватовниците е изразено в почерпката, поканата да дойдат пак и др. Обикновено при третото си посещение сватовниците получават окончателен отговор. Ако е положителен, често повикват родителите на момъка и правят веднага малък годеж, на който той не присъства. Основен обред на малкия годеж е подаването на бъклица (наричано прифащане) от момковия баща на моминия, който, като я вземе, я предава на бъдещата годеница. Момата целува на всички ръка и дарява с дребни дарове - обикновено с пешкири; изпраща специален пешкир и на момъка. Понякога прифащането се прави на големия годеж, а на малкия само искат (макар и формално) съгласието на момата и определят деня за големия годеж. Този ден (както дните за сватуване и малък годеж) трябва да е хубав ден (понеделник, сряда или четвъртък). Общо е вярването, че върху семейния живот на младите оказва влияние положението на луната - годеж се прави на нοвина (начална фаза), а ако това не е възможно, гледа се поне да е на разсип (последна фаза). Въпреки че големият годеж се извършва в дома на момата, по стара традиция разходите за него и грижите за трапезата се поемат от семейството на момъка. Основен обред е даряването на момата от момковите родители с нанизи (или поне с една пара). След като вземе дара и целуне ръка, момата се смята за годеница, а момъкът за годеник. С подарения наниз момата се явява на обществени места (например на хора, сватби). Момата също дава по-големи дарове на годежарите. На големия годеж понякога се определя размерът на т. нар. бащино право (сумата, която се заплаща на моминия баща за това, че той се лишава от една работна ръка), уговаря се количеството и видът на даровете, времето за сватбата и др. Обредите, които се извършват на малкия и големия годеж, не са строго определени - те могат да се смесват дори и в обредната практика на едно селище. Задължителни са обредите предаване на бъклица и даряване. Често не се прави малък годеж. Обхватът на годежните обичаи и обреди зависи от социалното положение на двете семейства, от професионалната среда и др.. В зависимост от тези фактори е размяната на пръстени, аръмосванетο (четене на „половин венчило“ от свещеник) и др. В България е познат и годеж без присъствието на годеника, който се „представя“ от някоя своя дреха (най-често панталон и калпак). В основата му е вярването, че дрехата може да замества обредно човека. За запазване на този вид годеж допринася подчиненото положение на момъка в семейството в миналото и честото отсъствие на момците гурбетчии и пастири. Разваляне на годеж според обичайното право може да стане само по уважителни причини (душевна болест на един от годениците; неизвестни преди годежа: престъпления, залюбване с другиго). Виновният за разваляне на годежа връща годежните подаръци, но не получава обратно подаръците, които той е дал. Традиционната система от вярвания, обичаи и обреди при годежа е езическа по състав, пази много старинни черти и има многобройни аналози при другите народи. За годежа се споменава и в писмените паметници на старобългарското право (Еклога, Кормчая книга и др.). Годежните обреди и обичаи се спазват до средата на XIX в.. По-дълго се запазват в селата - докъм 40-те г. на XX