говеене

(старобълг. говѣтн - „постя”) 1. Мълчание в знак на почит. Младата булка не говори пред свекър, свекърва, кум, кума, понякога и пред по-възрастните си девери. Γовеенето по традиция започва от сватбата (по-рядко - от годежа) и продължава (седмици и месеци), докато булката получи разрешение да говори (т. нар. прошка), придружено с подарък от лицето, пред което се говее. Като народен обичай говеенето е свързано със забрана за младата булка да се показва боса и гологлава пред същите лица и исторически се корени в по-ранни форми на брака. Понякога говее и младоженецът. От 30-те г. на XX в. говеенето обикновено е само символично. Отпада от обредната практика около 50-те г. на XX в.; 2. Постене - смирение, въздържане от блажна храна, телесна близост и друго по религиозни съображения. Постите се рамкират с народни обреди според традициите на региона; вж. Заговезни

Admin от София
09 Mar 2011 в 10:22:58 ч.
28 15
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност