глаголица
Най-старата българска азбука, създадена през 862 или 863г. от Константин-Кирил Философ. Глаголическите букви са нова, талантливо направена графична система, пригодена към фонетичните особености на старобългарския език, независимо че за основа е използвана гръцката писменост и някои източни азбуки. С глаголицата се слага начало на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий, което достига разцвет в България чрез дейността на техните ученици и последователи и осигурява самостоятелно културно развитие на славянството. През IX-XI в. глаголицата се използва главно в местата, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и последователите им в Моравия, Панония и България. Има косвени данни, че глаголицата е позната и на книжовниците от Преславската книжовна школа, а също и в някои от най-ранните руски книжовни средища. От края на XI в. глаголическото писмо в българските земи се употребява наред с кирилицата. Значително по-дълго, но в силно изменена, ъглеста форма глаголицата се употребява сред хърватските католици. Глаголически ръкописи от времето на Кирил и Методий не са запазени. Най-старите запазени глаголически книги - Зографско евангелие, Синайски псалтир, Мариинско евангелие, Асеманиево евангелие, Синайски требник, Клоцов сборник, Киевски листове, Рилски листове, се отнасят към X-XI в. Освен отделни страници от др. ръкописи оцелели са и няколко старинни списъка на глаголическите букви - Мюнхенският абецедар, Парижкият абецедар, както и глаголическата азбука, издълбана върху една от вътрешните стени на Кръглата черква в Преслав. По образец на гръцкото писмо, буквите на глаголицата се използуват за означаване и на числа.