гети
Съюз от многобройни племена, населявали земите между долното течение на Дунав и Стара планина, на запад - до р. Асамус (днес Осъм). Според Херодот, Страбон и др. антични писатели гетите са най-северната племенна група на тракийската народност. Рано преминават към уседнало земеделие; голяма част от тях са скотовъди, главно коневъди. През 512г. пр. н. е. за кратко време са покорени от персите при похода на цар Дарий I срещу Скития. Многобройни гетски конни отреди участвуват в похода на одриския владетел Ситалк срещу Македония (429г. пр. н. е.). След разпадането на Одриското царство (IV в. пр. н. е.) част от гетите са покорени от скитите. Срещу гетите воюват македонските владетели Филип II, Александър Македонски и Лизимах. През III в. пр. н. е. келтите нахлуват в източната половина на Балканския п-в и временно покоряват и гетите. Към края на III и началото на II в. пр. н. е. гетите влизат в чести стълкновения с нахлулите в съседство с тях бастарни. Гетите оказват упорита съпротива срещу римската завоевателна политика в северно-тракийските земи; през 62-61г. пр. н. е. те заставят римския наместник в Македония Антоний Хибрида да изтегли войските си от земите им. През 60-те г. на I в. пр. н. е. на територията на Дакия и Мизия гетите създават голям племенен съюз начело с цар Буребиста, който разпростира временно влиянието си на юг до днешния Бургаски залив. След смъртта му царството се разпада и през 29г. пр. н. е. земите на гетите са включени в Тракийското царство, васално на Рим