някой, който има склонност да се оплаква на висок глас (да „опищява света”) за най-малкото нещо. От израза „писвам като гайда” (вероятно повлияно и от сходния такъв „надувам гайдата”, който се използва в смисъл на „разплаквам се, разревавам се”).
– Айде бе, Румянке, нали щеше да го тупаш тоя килим?
– Ше го тупам. Ама чакам комшийката да си прибере прането. Че нея като я знаеш каква е гайда…
(тур. gayda от ар.; други: руски „волынка”, ит. „piva”, фр. „cornemuse”, нем. „Dudelsack”, англ. „bagpipe”) - Традицонен музикален инструмент от типа на аерофоните. Състои се от две или повече тръби, съединени с кожен мях, който служи за резервоар на въздуха. Българската гайда има следните части : гайдуница, ручило, духало, главини (в които се наместват гайдуницата, ручилото и духалото) и мях. Гайдуницата е най-важната част на гайдата. Представлява свирка с осем пръстови дупки, седем от които са на предната страна, а осмата е на задната. На горния край на гайдуницата (откъм главината) се поставя пискунът (стройката). Той представлява цилиндрична дървена тръбичка, запушена в горния край, тялото на която е прорязано така, че се образува езиче (единична пластинка). Пискунът се втиква в горния край на гайдуницата до 3/4 от дължината си. Ручилото (ръчило, връчило) се състои от три части (стави), които са съединени посредством тънки съединителни шийки. За разлика от гайдуницата, ручилото няма пръстови дупки и издава само един бурдониращ тон, който непрекъснато приглася на мелодията, придава на гайдата специфична звучност. Пискунът на ручилото е двойно по-голям от тоя на гайдуницата. Запасът от въздух в мяха се поддържа чрез духане през нарочна тръба (духало). Насочването на въздушната струя към гайдуницата и ручилото става чрез натиск върху мяха от мишницата. Срещат се гайди с различни големини и строеве: С, D, E, A, F, G, в зависимост от което се делят на : ниска (каба гайда) и висока (джура гайда). Най-употребяваните каба гайди са в C и D строй, а джура гайди - в G строй. Гайдата в С строй, наречена още планинска гайда е разпространена в Родопите. При гайдите не е възможно да се приложи характерната за духовите инструменти техника на пренадуване. Липсва пълният хроматичен звукоред, като особено беден на хроматизми е ниският регистър. Поради това, по-пригоден за използване е високият регистър. Майстори гайдари изпълнямат липсващите полутонове чрез полузапушване на някои дупки. Този начин, наречен кърма изисква изключително висок технически професионализъм и музикално майсторство. С изключение на гайдите в С и А строй, които звучат сравнително меко, останалите звучат силно и рязко във висок регистър и меко и тихо в нисък регистър. това ги прави подходящи за изпълнения на открито. Популярното в България схващане, че гайдата е музикален инструмент само на българи и шотландци е невярно. Гайдата е народен музикален инструмент, разпространен в почти цяла Европа. Съществуват руска гайда, моравска гайда, гайда с помпа - Бохемия, италианска гайда, немска гайда, испанска гайда, френски мюзет, френска корнамуза, като всяка от тях има разновидности