вграждане на сянка
Вярвания и представи, свързани с древна магическа практика да се вгражда човек в основите на новострояща се сграда, мост, крепост, за да бъдат по-здрави. Тази обредна практика е широко разпространена сред древните източни народи. По-късно вместо човек се вгражда животно, като се смята, че вграденият става дух-покровител на мястото. В България вграждането се проявява с двойствена функция – като магическа практика и като жертва. Свързано е с култа към прадедите, които са покровители на живите. Вграденият човек или животно се превръща в таласъм, сайбия, стопан, стихия, наместник. Съществува вярване, че вграденият се появява среднощ в образа на човек или животно. С вграждането е свързано клането на животни и птици – петел, кокошка, агне, и закопаване на кръвта и главата в основите на новия строеж. В по-късно време се вгражда сянката на човек, като се измерва с конец или пръчка. Вграденият умира до четиридесетия ден. Вярването за вграждане на сянка е познато на Балканския п-в и в Европа. Мотивът за вградена невеста се среща както в народното творчество, така и в индивидуалното (Π. Р. Славейков). Източници: М. Арнаудов: 1. Жертва при градене. Известия на Нар. етногр. музей. Кн. 3-4. С, 1921; 2. Вградена невеста. Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. С, 1972