Шуменската школа по белот
Някога, в зората на истинския белот, когато масите бяха от дъб, мастиката беше ледена, а цигареният дим беше толкова плътен, че можеше да режеш въздуха с нож, се роди нещо страшно… нещо велико.
Казват, че в една дъждовна вечер, на маса в старата селска кръчма, четирима неизвестни играчи, с вълчи погледи и опърпани якета, пренаписали правилата на белота.
Те не чакали асо — те правели асо от въздуха. Те не броели ръце — те отнемали сърца.
И така била създадена „Шуменската школа“ — не като клуб, не като регион, а като начин на живот.
Тези първи майстори оставили едно неписано правило: "Или играеш като нас — или губиш като останалите. "
От тогава до днес, всеки истински белотаджия, който усеща пулса на масата, който не се плаши от празна ръка и който може да направи чудо от нищо, носи в себе си част от духа на Шуменската школа.
Кръчма, масите скърцат, чашите звънтят, въздухът тежи от цигарен дим и старо ракияно напрежение.
Четирима седят на масата, но само двама са истински живи – тези от Шуменската школа.
В очите им няма страх, няма чакане, няма извинения. Има единствено глад — глад за победа.
Раздаването още не е свършило, а единият вече вика:
Всичко КОЗ!
Опонентите се споглеждат, леко усмихнати — още не знаят в каква месомелачка са влезли.
Играта тръгва, първокурсниците искат коз, но от Шуменската школа го вземат.
Като хвърлят карта, не я поставят тихо — удрят я в масата с тежест.
Джаксън, стягай се да победим! Пусни ми купа!
Когато опонентите тръгват да правят комбинация, Шуменската школа ги спира без нерви, без усмивки, само с поглед.
Поглед, който казва: „Сънувай победи вкъщи, тука ще гледаш и ще мълчиш. "
Джаксън сивее, поглежда към часовника и с драматично въздишане промърморва:
Ама аз не ми се играе вече, стана 12, ще ходя с други да играя.
Айде де, поне преброй точките, къде тръгна…?
Добре, добре, ама само ако ми дадете една стартова точка, че да имаме малко хъс за играта, а?
Хъс, хъс… да, да, ще ви дадем една. Но само ако приемете, че ще я върнете назад с лихвите.
Това е, което се случва, когато играеш с Шуменската школа — печелиш точки само ако ти ги дадат, и не ти ги дават лесно.
В началото на всяка игра ще чуеш въпроса:
"Днеска колко игри ще ни дадете? Може ли за старт да започнем със спечелена точка, да ни е интересно?"
И като отговор — само тъжни усмивки и леко понижаване на очакванията.
Накрая:
Играчите на Шуменската школа не броят точките. Не им трябва.
Те броят счупените илюзии на другите.
Партията е тяхна, масата е тяхна, времето е тяхно.