Еньовден
преди всичко за девойките, които си гадаят за женитба (вж. Ладуване). В навечерието на празника всяка девойка пуща в съд с „мълчана вода” китка с вързан за нея пръстен или друг накит. Съдът се покрива с престилка, заключва се с катинар и се оставя да пренощува „под звездите” до розов храст. Сутринта около съда се събират жени и мъже, девойките пеят песни-предсказания, като при всяка песен Еньовата буля (невръстно момиченце, обикновено първа рожба на живи родители, облечено в невестинска премяна) изважда по една китка. Съществува и обичай 4 пременени моми да носят Еньовата буля на рамене. Други моми от селото ги придружават и пеят. Като обиколят селото, продължават из полето. През всичкото време Енята размахва ръце, като че хвърчи. На всеки кръстопът момите, които я носят, сядат, слагат Енята в скут, а другите пеят и играят хоро около тях. Шествието обикаля нивите, лозята и ливадите, връща се в селото, отива при всеки кладенец и чешма с песни и хора. При реката четирите моми с Енята остават на брега, а другите прегазват на отсрещния бряг и оттам задават въпроси, на които Енята отговаря и предсказва плодородие, скъпотия или евтиния. Сега Еньовден не се празнува