Евксинска растителност
Горска мезофилна растителност, разпространена покрай Черно море (на старогръцки език Евксинско море). Състои се главно от гори от източен бук (Fagus orientalis), в повечето случаи с вечнозелен подлес от храсти, който ги прави труднопроходими; от дъбови гори от източен горун (Quercus polycarpa), странджански дъб (Q. hartwissiana) и др. В най-типичната си форма е разпространена в Колхида (Грузия), по черноморското крайбрежие на Мала Азия и на Източна Тракия и другаде; на запад постепенно намаляват по площ и обедняват на видове. В България Евксинска растителност се среща в Странджа планина, където е представена от гори от източен бук с вечнозелен подлес от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), лавровишня (Laurocerasus officinalis), понтийско бясно дърво (Daphne pontica), от гори от източен горун и др. Характерно е и участието на мушмула (Mespilus germanica), меча боровинка (Vaccinium arctostaphylos), лопух (Trachystemon Orientale), розова иглика (Primula rosea) и др. В силно изменена форма Евксинската растителност се среща и в Източна Стара планина, където са разпространени гори от източен бук без вечнозелен подлес, гори от източен горун с участие на лопух, розова иглика и др.