Дон Баро Гъзаро
[Дон Бàро Гъзàро] ‒ наименование, получено от:
• испанското/италианското don, употребяващо се като израз на почит към някого и обикновено използвано при благородниците;
• Баро ‒ видоизменено от баровец (заможен човек, обикновено скъпо облечен и парадиращ с богатството си);
• Гъзаро ‒ видоизменено от гъзар (човек, обичащ да се показва колко е готин, добре облечен, богат, въпреки че понякога се получава обратен ефект);
Баровец и гъзар са горе-долу синоними, но повторението на същия смисъл подсилва значението и римува за благозвучие. Така, Дон Баро Гъзаро става синоним и на баровец, и на гъзар, като обикновено е по-силно и от двете думи, нещо като „най-големия баровец“, „бащата на всички гъзари“, „баш тузаря“.
Синоними: баровец, гъзар, тузар, големец, пачкосан, червив с пари, чичко паричко.
‒ Кажи к'во се случи със сестра ти, след като си тръгнах снощи?
‒ Оф, мани-мани! Да беше видял само как го беше зяпнала в устата оня. А той само т'ва чака: „Вчера, на тая къща… Оня ден, на оная вила… Утре, на яхтата ми в Гърция…“ И на всяка втора негова дума ‒ усмивки, въздишки, фръц-фръц…
‒ Къф е тоа, бе?!
‒ 'Бà ли му майката къф е, имал няк'ви заведения тука, в Гърция също.
‒ Охооо, сестра ти ще движи с Дон Бàро Гъзàро, ще ѝ порастне работата и на нея.
‒ Ще ѝ порастне! Дано и мозъкът да ѝ порастне!