Дебърска художествена школа, Мияшка художествена школа, Галичко-реканска художествена школа

Възрожденска художествена школа от XVIII-XIX в. Възниква в земите на т. нар. Галичко-реканска покрайнина, по течението на Горна река (р. Радика) и вливащата се в нея Мала река. Става известна по името на гр. Дебър, около който са разположени селищата Галичник, Осой, Гари, Требище, Тресонче, Сушица, Росоки, Лазарополе, Битуше, Селце и др. От тях излизат много майстори - строители, резбари, иконописци, известни с творбите си по целия Балкански п-в; някои от тях са награждавани със султански ордени, отличия, с право да носят скъпо оръжие, да разполагат с лична охрана, с големи имоти (напр. майстор Богдан от Рензовско-зографския род). Живописците и резбарите от Дебърската художествена школа получават професионалната си школовка в Атонските манастири, но само за няколко десетилетия постигат свои образност, сюжетен регистър и колорит. Живописците боравят майсторски с цветови съчетания, използуват максимално богатството на орнамента, пейзажа, познават добре анатомията на човека, нейните ракурси в различни пози и движения. Резбарите използват богат регистърът от растителни мотиви, стилизациите им са смели, в ажура на растителната плетеница те включват и фигури на животни и хора. Майсторите-строители от Дебърската художествена школа предпочитат едрите обеми с четливи, лаконични силуети с раздвижени и грациозни детайли. Те създават просторни и светли пространства с фини преходи между стени и покрития. Те въвеждат в творбите си много елементи от стиловете бароко и рококо. Известни родове представители на Дебърската художествена школа са Станишевци, Дамяновци, Пачаровци, Дичовци, Данаиловци, Илиевци, Ангелкови, Фръчковци, Мауровци, Пулевци, Тасовци, Стояновци, Гиновци, Филиповци, Огняновци, Мажовци, Чучковци, Чибуковци и др. От Рензовско-зографския род са А. Дамянов (строител, черквата „Св. Пантелеймон“ във Велес, катедралата в Ниш), Д. Янкулов (от него са запазени рисунки - проекти за икони), Г. Дамянов (иконописец, от него е запазена ерминия; рисува икони в черквата „Св. Пантелеймон“ във Велес), Н. Дамянов (резбар - от него е амвонът за черквата „Св. Богородица“ в Скопие), Д. Андреев (строител - черквата „Св. Богородица“ във Велес, и иконописец - иконата „Св. Панталеймон“ в едноименната черква във Велес), Дичо Зограф (от него са запазени икони в черквите в Кула, в с. Градец, Видинска област, в „Св. Пантелеймон“ във Видин), Кръсто Аврамов (икони в черквите „Възнесение Христово“ в с. Извор, Видинска област, и „Св. Троица“ в с. Бойница, Видинска област) и другаде. От рода Станишевци са известните резбари Д. Станишев и А. Станишев (вж. и Калоферски резбари), автори на майсторски изпълнени черковни резби в Крушево, Охрид, Пловдив, Плевен, София и другаде. Родът Дамяновци произхожда от с. Тресонче. Техни творби има в Стара Загора, Казанлък и Сливен. Най-известни представители са Бл. Дамянов (иконописец) и синовете му Михаил и Христо (ктиторски портрет и стенописи в манастира „Св. Св. Петър и Павел“ при с. Долни Пасарел, Софийска област, ктиторски портрет и стенописи в с. Богьовци, Софийска област, и в др. софийски села, икони в черквата „Св. Богородица“ в Стара Загора и в старозагорски села). Много творби от тях са запазени в черквите и манастирите в Западна България. От Тресонче са и майсторите от рода Пачаровци, които са строители и иконописци. Техни творби има в Скопие, Кавадарци, Кичево, в Корабия (Румъния) и другаде. От Тресонче са и иконописците от рода Дичовци, които работят предимно в земите на Западна и Северна България. С Тресонче са свързани и майсторите от родовете Илиевци: стенописци и иконописци, които работят в Лом, Оряхово, Влашко, Червен бряг, с. Габаре и с. Бреница - Врачанска област и Ангелкови: виден представител Г. Новаков Джонгар, строител - черквите „Св. Никола“ в Берковица, 1872; „Св. Спас“ в София, 1879; черкви в Лом, Видин, с. Арчар, Видинска област, 1890; черкви и жилища в Софийско. Изтъкнати дебърски майстори са и иконописците и стенописците от рода Фръчковци от Галичник: Хр. Макариев, ученик на Дичо Зограф - рисува стенописите в черквата „Св. Богородица“ в Петрич (1857г.), заедно с братята си украсява десетки черкви из Солунско, Дойранско, Драмско, Сярско, в Лариса, Карлово, Клисура и другаде; Макрий Негриев - участва в изработването на иконостаса на скопската черква „Св. Спас“. От Галичник са майсторите-иконописци Мауровци (иконата на св. Богородица в черквата в с. Дивия, Радомирско), иконописците Пулевци (Е. Попкузманов, който подражава на Дичо Зограф - икони в черквата „Св. Петър и Павел“ в Кула и „Св. Богородица“ в Брегово, Видинска област), Тасовци (Никола Янев, който работи в черквата „Св. Георги“ в с. Бистрица, Софийска област, 1883г. и в черкви в Букурещ). От Гари е един от най-значителните дебърски резбарски родове - Филиповци. От него произхожда П. Филипович Гарка, автор на изключителната по богатството си резба на иконостаса в Бигорския манастир при Галичник и на иконостаса в черквата „Св. Спас“ в Скопие, където се намират резбарският автопортрет и портретите на помощниците му - шедьовър на неговото изкуство. От Гари са иконописците Ангелковци и резбарите и строителите Огняновци. Известен резбарски род от Осой са Филиповци. Те изработват иконостаса в катедралната черква „Св. Богородица“ във Варна. Тук те за пръв път в по-късното резбарско изкуство вмъкват плетеницата. Изрязват иконостасите на черкви в Балчик, Каварна, Стара Загора, Карнобат, на черквата „Св. Богородица“ в Казанлък. Установяват се в София и отварят резбарска работилница; изпълняват поръчки за цялата страна. Тяхно дело са и иконостасът, владишкият трон и амвонът на черквата „Св. Георги“ в София. Резбата им не включва човешки фигури, използват само растителни мотиви.

Admin от София
09 Mar 2011 в 12:56:26 ч.
7 2
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност