Гюлхански хатишериф
Султански указ, оповестен на 22 октомври 1839г. в павилиона на розите (Гюлхане) на двореца в Цариград. С него се потвърждава и продължава курсът на реформиране на Османската империя, поет от султан Махмуд II. Според Гюлханския хатишериф упадъкът на империята се дължи на несъблюдаване на шериата и на старите „устои” на държавата, затова той препоръчва да се запазят класическите форми на управление, но в същото време да се предприемат преобразования, съобразени с духа на новото време. Гюлханският хатишериф прокламира равенство пред законите на османските поданици - мюсюлмани и немюсюлмани, сигурност за живота, честта и достойнството им, неприкосновеност на имуществото им и премахване на конфискациите на имотите на осъдени лица в полза на държавата. В областта на данъчната политика Гюлханският хатишериф предвижда: многобройните данъци да се заменят с един общ данък, определен предварително за всяко домакинство; да се премахне практиката да се събират данъци от частни лица-откупвачи, да се въведат годишни държавни бюджети. Указът обещава да се определят норми за по-справедливо набиране на войници и да се намали срокът на военната служба. За осъществяване на набелязаните реформи на Върховния съвет по законодателните инициативи се възлага да подготви подробни мероприятия, наречени „танзимат и хайирийе” (ползотворни разпоредби). Гюлханският хатишериф е важна, но недостатъчна стъпка за приспособяване на Османската империя към буржоазната епоха. Дело на част от просветената управляваща феодална върхушка начело с великия везир Мустафа Решид паша, Гюлханският хатишериф среща голяма съпротива от страна на феодалната реакция и султан Абдулмеджид. Повечето от провъзгласените реформи остават на книга, а някои са официално отменени. Въпреки това Гюлханският хатишериф допринася за подема на Българското национално възраждане. Преведен в Букурещ на български език (1839г., 1841г.) и разпространен бързо сред поробеното население, той се използва от българския народ като юридическо основание за развитието на новобългарската просвета и култура и на борбите за самостоятелна българска черква.