Германов сборник
Средновековен български книжовен паметник от 1359г. (296 листа). Намерен от проф. Емил Калужняцки (славянска филология в Черновицкия университет в Украйна) в гръцка черква в Черновиц, северна Буковина, където е донесен от манастира „Воронец”. Съхранява се в библиотеката на румънската патриаршия под №1 от славянския ръкописен фонд. По състав Германовият сборник е хомилиар - съдържа 42 произведения на ораторската проза (слова и похвали); някои са преведени твърде рано на старобългарски език, което дава основание паметникът да бъде поставян сред най-старите славянски хомилиари (Супрасълски сборник, Клоцов сборник), а съставянето му да се отнася към II половина на X в. В състава на Германовия сборник са включени и оригинални произведения на старобългарски писатели от края на IX и началото на X в. - „Слово за Преображение”, „Похвала за Йован Богослов” от Йоан Екзарх, „Похвално слово за Михаил и Гаврил”, „Похвално слово за пророк Илия”, „Слово за Йоан Предтеча” от Климент Охридски. Историколитературен интерес представляват поместените в Германовия сборник 4 апокрифни слова и житието на света Петка, написано от дякон Василик по нареждане на цариградския патриарх Музалон и преведено в Търново вероятно около 1234г.. Германовият сборник е един от най-архаичните в езиково отношение средновековни български паметници, ценен извор е за историята на българския език. Съдържа рядко срещани в старобългарските паметници безпредложни съчетания - творителен предикативен, безпредложен дателен при глаголи за движение, безпредложен местен и други падежи, които свидетелстват за архаична езикова основа. В Германовия сборник с голяма последователност се предават както архаичните, така и среднобългарските езикови особености. Паметникът не е издаван. Първо съобщение за него прави проф. Емил Калужняцки в 1899г.. Й. Юфу пръв публикува подробно описание на паметника, придружено от археографско и историко-литературно изследване. Източници: Н. Дилевсκи. Към въпроса за произхода на „Германовия сборник” от 1359 г. - Бълг. език, № 4, 1967; К. Мирчев. Към българския исторически синтаксис - архаични синтактични обрати в Германовия сборник от 1359 г. - Славистичен сборник. С, 1968; Д. Иванова-Мирчева: 1) „Германов сборник” - български писмен паметник от X в. в препис от 1359г. - Бълг. език, № 4-5, 1965, 2) За архаичността на Германовия сборник - старобългарски писмен паметник от X век. - Бълг. език, № 5, 1966, 3) Из старобългарския хомилиар - новооткрити преводи. - Константин-Кирил философ. С, 1969