Врачанско евангелие
Среднобългарски кирилски паметник от XIII-XIVв., състои се от 201 пергаментни листа. Намерено е във Враца, пази се в Националната библиотека в София (дар от Тодораки Хаджидимитракиев). Представя кратък апракос (текстове само за празници). Врачанско евангелие е двуеров паметник с вместо малък юс, малка носовка след Ж, Ш, Ч, отразява някои нови черти в развоя на българския език (глаголна наставка „-оува” вместо „-ова”, глаголни форми за трето лице единствено число без „-тъ”, смесване на и и др.). Русизмите (семь, толочи и др.) показват връзките на Врачанското евангелие с руската книжнина. В някои от орнаментираните начални букви са вплетени тератологически елементи (причудливи фигури на зверове) и примитивно нарисувани хора. Има важни за историята на българския език приписки. Врачанското евангелие е проучено и издадено от Б. Цонев - „Врачанско евангелие” (1914г.). Източници: Б. Цонев. Изборно евангелие. В книгата му: Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София.; Τ. 1). С. 1910, с. 20-21