Венецианска грамота
Документ, даден през 1353г. от цар Иван-Александър (1331-71г.) на венецианските търговци, с който им се разрешава да търгуват по цялата българска земя, да си построят черква; осигуряват се стоките и личностите им. Грамотата предвижда венецианците да плащат 3% мито, за голям кораб - две перпери (жълтици), за малък - една перпера, за тегло на стойност 100 перпери - 4 гроша, за тегло на стока на кантар - по една аспра и четвърт и т. н. Грамотата е дадена, след като цар Иван-Александър получава писмо от венецианския дож Андрей Дандоло, с което дожът обещава да зачита старите договори и клетви (вж. българо-венециански договори XIII-XIV век).
8
3