Крекер
(същ., м.р.) същество в човешки вид, мъж по документи, изграден предимно от лакти, колена и срам. Има стойка на човек, който чака автобус от три часа, обут в мокри чорапи и с лице, което винаги изглежда леко изненадано от живота. Крекерът неизменно има мнение, което никой не е искал и го поднася с увереността на човек, който е чел само заглавията на статиите.
Обикновено е слаб до тревожно ниво, с походка като на щъркел с ишиас и лице на мъж, който мисли, че седи „яко“ на масата, докато всъщност е на детско столче. В емоционален план е смесица между неоправдано самочувствие и социална тревожност, която го кара да говори прекалено дълго за конспирации, крипто и „това дето ми го каза брат'чеда“. Уонаби файтър, но смята себе си за велик бияч – тренирал два пъти бокс в мазето и вече гледа хората така, сякаш се чуди къде точно ще им приземи лакътя. Ръцете винаги в джобовете, но уж „готов е за бой“, стига да не включва реален сблъсък. При първото по-напрегнато „какво гледаш?“ започва да философства за енергии, вибрации и мир.
Онзи ден пак видях Сашето — тоя крекер, дето се мисли за ММА боец, щото гледал три клипа на Конър Макгрегър и веднъж се пробвал да рита сянката в хола. Блъснаха го леко в метрото и оня се сгъна като къмпинг стол — даже не падна, а се сриса като лошо решение. После се надигна, огледа се, все едно участва в скрита камера и някой ще му връчи Оскар за най-жалка роля. И като почна с треперещи ръце да си намества ланчето за 12 лева от Алиекспрес, все едно е шампионски медал от UFC.
А най-смешното — оня вече на 10 метра, качва се по ескалатора, а Сашето чак тогава се развика: "Брат, да не мислиш, че се изплаших, просто не искам да те унижавам публично!”. Брат, ако тоя беше по-жалък, щеше да го пуснат като емотикон. Отиде на фитнес, направи две лицеви (едната криво), и после се щракна пред огледалото с надпис “Hustle”.