мекане
В разговорната реч – спрягане на всички глаголи в 1 л мн.ч. с окончание на -ме (примерно: ходиме, вървиме, правиме, вместо: ходим, вървим, правим). Типично за София и областта, както и за цяла Западна България (т.нар. шопски говори). Обръща му се внимание най-вече от страна на хора от Източна България, които по някаква причина ги дразни. Да не се бърка с „мякане” или „мьекане”, което е нещо съвсем друго и характерно именно за последно споменатите.
„Айде бе, и вие софиянци с ваш'то мекане! Шъ ми са праите на много културни!” – изявление на варналия, който недолюбва софиянци.
25
6