Много висок мъж, дългуч, който при това е и доста дървен, непохватен (а често и не особено умен). Използва се най-вече за някой младеж, който се е източил набързо.
Може да се изпише и „лонгур”.
Я се виж какъв лонгур си, а още с глупости се занимаваш! Кога ш'ти дойде акъла?!
Гледай го тоя лонгур! Не може вече през касите на вратите да влиза, без да се навежда!
голям, висок човек
Гледай какъв лонгур си станал, не ти отива на акъла...
дългуч, от латинското „лонг“ – дълъг и българското съкращение за голяма дължина – „ур“. Понякога се замества разговорно и от българската дума „маркуч“, поради дългият си размер. Лонгурът е паразит! Рано сутрин е търтей, на обяд обича да спи, вечер чувства умора от деня и му се поляга. Лонгурите не обичат да работят! По справка в Българска Спортна Академия, често се случва лонгурите да обичат да се разнообразяват с игра на топка. Характерна черта при лонгурите е обувки над 45 номер.
Еий, маркуч, виж се какъв си лонгур!
Висок човек – за мъж.
Егати лонгура си станал!
глуповат човек
диал. куц човек
лош, напослушен, наразбран човек