ефир
(гр. aithēr „въздух” през рус.) 1. в древногръцката философия: Предполагаема твърде лека материя, която изпълва мировото пространство в противовес на четирите първични елемента - огън, въздух, вода и земя; 2. прен. Безвъздушно пространство; небесни простори; небе
31
19