BGЖАРГОН^.com

(нем. Erker „балконче” от фρ. arquiere - „бойница”), надпуск - арх. Издадена пред очертанията на сградата част от етажа (етажите) с четвъртита, полукръгла, трапецовидна, начупена и др. форма в план. Еркерът се среща в средновековната българска архитектура. Характерен елемент е на възрожденските къщи. Носи се от подовия гредоред на етажа; когато е по-издаден, се поставят прави или извити дървени подпори. Обикновено е остъклен. Чрез еркери в помещенията на етажа се отстраняват неправилни форми на приземното застрояване, увеличава се площта, обогатява се изгледът и се разнообразява фасадата. Еркерите подсилват архитектурното въздействие на отделната сграда, на улицата, на ансамбъла.