епикурейство
1. Материалистическо атеистично учение на старогръцкия философ Епикур (341-270), който е обяснявал света на основата на атомистическото учение и на разумния стремеж на човека към щастие; 2. Светоглед, който почива на Епикуровото учение и който вижда смисъла на човешкия живот в задоволяване на инстинктите и достигане на лично щастие; 3. прен. Склонност към чувствени наслади, към веселие и безгрижен живот
28
18