еничари
девширме. Насилствено помохамеданчвани и подлагани на специална идейна и военна подготовка, еничарите дълго време са елитът на османската армия. Използвани са при завоевателни походи и за смазване на съпротивата на зависимото поробено население. От края на XVI в. постепенно губи дисциплината и боеспособността си и се превръща в лична гвардия на султана, която се намесва в политическия живот. Еничарските казарми в Цариград се превръщат в огнище на непрекъснати бунтове.
Разселването на еничарите в българските земи започва от II пол. на XV в. След Търновското въстание 1593г. броят им рязко се увеличава. Със засилването на съпротивителните движения на българския народ нараства и местното еничарство и една от главните му задачи е борбата срещу хайдутството. Еничарският корпус е ликвидиран през 1826г.