емин
(тур. emin от араб. „верен”, „достоен за доверие”) Орган на централната власт в Османската империя, финансов чиновник. Назначаван от султана в системата на управление на държавните приходоизточници (държавни доставки, монетарници, митници, мини и др.) или да отговаря за регистрацията на земи и податно (обложено с данъци) население в провинциите. На такъв пост са назначавани отговорни лица – бейове и кадии. Терминът означава и други чиновници, назначавани от кадии и стопански откупчици (емини мюлтезим). Емини в столицата са висши държавни чиновници: емин на барутхането, емин на арсенала, емин на дефтерхането, кадастъра, и др.
19
16