гема
(лат. gemma „скъпоценен камък”) 1. Скъпоценен или полускъпоценен камък, гравиран с релефни миниатюри на животни, птици и хора, с митологични сцени, с монограми, надписи и др. Геми се употребяват от дълбока древност за печати (знак за собственост), амулети и украшения. Геми с вдлъбнати изображения се наричат инталии, а с изпъкнали - камеи. Едни от най-интересните и най-ранни геми в България са открити в римския басейн на Айтоските бани. Геми от елинистичната и римската епоха са открити и в Ескус, Рациария, Дуросторум, Нове, Никополис ад Иструм и другаде. Те са свидетелство за развитието на глиптиката и ювелирното изкуство в Мизия и Тракия; глипт; 2. прен. Пръстен с такъв камък, който е служел и за печат; 3. мед. Пъпка
5
3