вуньеж
1. Лошо миришещ, абе направо вонящ индивид; смрадливец, смръдльо.
2. Неприятен, смотан, обикновено и изпаднал тип; утайка, лешпер.
„Вуньеж” съответства най-точно на произношението, иначе може би по-точно би било да се изпише „вонеж”.
1. Абе, тоа ебати вуньежа, 'е! Едва го изтраях!
2. Тръгнàхме си от „Синьото”, щот' беше пълно с вуньежи.
41
9