воденица
Примитивна мелница за смилане на зърнени храни, движена от водна сила. В миналото воденици е имало в околностите на почти всяко село с изключение на Източна Добруджа. В зависимост от дебита на водата или от скоростта на течението й водениците биват: Караджейка - водното колело и мелничният камък имат една и съща отвесна ос. Когато водата е изобилна, тя пада върху водното колело по открити коруби, а когато е малко - по затворен цифун. Караджейките могат да бъдат с един и с много камъни, Долапкина - с водно колело, наречено долап, на хоризонтална ос (при бавнотечащи води), като движението на камъка се предава чрез зъбчати колела, Дунавска воденица - построена на шлеп, с хоризонтална ос и долапи от двете му страни. Вътрешните механизми и на трите вида воденици са напълно еднакви.