византийско право

Правото на византийската държава (светско и каноническо). В основата на византийското светско право е римското право. Византийските юридически сборници възпроизвеждат, общо взето, вярно (Василики) или с определени изменения, продиктувани от променените социално-икономически условия във Византия (Еклога), нормите на римското частно право. Византийското писано право оказва значително влияние върху българското писано феодално право. Още през Първата българска държава са преведени на български език някои от нормативните актове, близки по съдържание до условията на средновековна България - Еклога славянска, Земеделският закон. Сборници на византийското светско право със значение за българско право: Василики - 60 книги, завършени около 890г. въз основа на законодателството на византийския император Юстиниан I. Еклога - създаден през 726г. по време на императорите-иконоборци Лъв III Исавър и неговия син Константин. Българската еклога (Еклога славянска; вж. еклога) е сборник нагоден за съдебната практика в България, възпроизвежда в опростена форма и с известни промени Юстиниановото законодателство в областта на семейното, договорното, наследственото, наказателното и процесуалното право. Земеделски закон - създаден също по време на императорите-иконоборци (VIII в.; вж. Земеделски закон); разпоредбите му (предимно от наказателно-правен характер в защита на селската поземлена собственост) са повлияни от режима на славянската община. Прохирон (вж. Закон градски) е създаден между 870 и 879г.; пригажда норми на римското право към изискванията на живота във феодална Византия. Голямо значение за българското право имат и византийските сборници със смесено съдържание (светско и каноническо): Номоканонът (известен в три редакции - от VI, VII и IX в.; първата е приписвана на Йоан Схоластик, третата - на патриарх Фотий под названието Кормчая книга, разпространена в славянските страни; вж. Кормчая книга); Синтагмата на Матей Властар (1335г.; вж. Синтагма) е нагодена за съдебната практика и в България. Съдържанието е подредено по азбучен ред на византийската азбука и е разпределено в 305 глави, групирани в 24 раздела („състави”); славянския й превод е широко разпространен в южнославянските земи (България, Сърбия, Румъния).

Admin от София
09 Mar 2011 в 10:22:58 ч.
35 19
Етикети:
Добави алтернативно значение
Докладвай нередност