векил
(тур. vekil от араб. - „заместник", „пълномошник”) 1. Титла в Османската империя. Великият везир носи титлата векил и девлет (пълномощник на държавата); 2. През XIX в. векилите ръководят разхвърлянето и събирането на данъците и са избирани от населението за пълномощници пред властта. Представител на българското население пред турската власт, пълномощник, наместник; 3. Поръчител, надзорник
17
10